Седя си пред компа и нямам (спешна) работа. По обяд приключих един проект, а от миналата седмица чакам един клиент най-накрая да реши какво всъщност иска да правим по неговия проект и да си каже. Аз и без това не съм от най-търпеливите добичета, но вече започвам да се изнервям от чакане, защото имам лошото чувство, че ще ми натресе нещата в последния момент, а при очакващите се 35 градуса и нагоре в следващите дни (и не особено ефективния ми климатик), на мен основен приоритет ще ми е как да доживея следващия ледников период, а не да гоня краен срок.

Пускам малко ICQ, което отдавна не съм пускала, защото само ми трябваше да си чатя, докато мисля и бачкам и тогава съвсем нямаше да се усетя какви „шедьоври“ съм сътворила (от жегата да кажем, не от разсеяност или липса на мозък). Гледам, че познатите ги хванала липсата и почти никой не е онлайн.

По едно време се появява една приятелка. Пита ме как съм и аз започвам да ръмжа, че ми е писнало от неорганизирани хора (или по-точно по-неорганизирани и от мен самата :)))), как в най-голямата жега и навръх рождения си ден ще се наложи да се сгърча да бачкам, защото простотията трябва да сме я свършили до края на месеца, понеже после клиентът зачезва.

Тя, милата, и тя е в подобно положение, но все пак започва да ме успокоява (или направо укротява), че ние двете пак сме добре, че аз съм една от малкото й познати, които (засега) не е направила някакъв огромен фал, от който да не може да се свести, и т.н. С една дума – какво се оплаквам, като знаеш ли какви тежки случаи има?

В този момент се замислих колко е права. Не че на човек му става по-леко, че има безнадеждно затънали, ама наистина като се замисля, моите проблеми са си бял кахър – или поне мога относително лесно да се измъкна от захватите, които са ме стиснали.

Понеже с нея не сме се виждали от 3-4 месеца, а може и повече, започва да ме подпитва дали при мен си е все същото. Аз не схващам веднага какво иска да каже, но тя бързо пояснява, че както опитът й показва, ако някой приятел/ка зачезне за известно време, това не е на добро – нещо лошо се е случило. Аз продължавам да недоумявам. При което тя продължава да ме бъзика, този път ме замеря със собствените ми камъни.

Започва ме отдалече. Пита ме дали случайно не трябва да ми казва честито или да ми изказва съболезнования. Аз се облещвам. Това е мой лаф, когато чуя че някой познат/а се е оженил/омъжил или се е сдобил с отроче. Досега май основно съболезнованията са адекватна реакция – с нетърпение чакам първия случай, когато „Честито“ ще е правилният поздрав!

Пак чета аз нейния въпрос дали да ми казва честито или да ми изказва съболезнования и още повече се озадачавам. Помислих си, че може да се е объркала и да ми е изпратила съобщение, което не е за мен. Аз си спомням, че когато преди повече от година най-накрая се отървах от поредния лузер, с който известно време взаимно си тровихме живота, бях безсрамно щастлива, че и този път не изгорях и си спомням, че тогава съм й казвала нещо от рода на това, че човек най-много оценява свободата си, когато е на път да го вържат яко (заради собствените му дебилни грешки) и се измъкне на косъм от помията.

Накрая я питам директно дали не ме пита дали съм се бракувала, защото иначе не виждам абсолютно никакъв резон във въпроса й. За момент даже се притесних, че съм се бракувала, пък съм последият човек, който разбира. Аз такива невероятни неща съм чувала за себе си и то от „приятели“, че вече очаквам с нетърпение всяка следваща „новина“. Може пък да е нещо оригинално!

Както се оказва, някакви далечни общи познати й били казали, че някой им бил казал, че аз и един лузър, с който не си спомням дали и два месеца се изтърпяхме преди години, а сега въобще не си и говорим, сме се оженили (само не разбрах дали не чакаме и дете). В момента, в който прочитам това се опулвам още повече. След което започвам да се хиля неистово. Ама то си е за смях!

Моята приятелка с облекчение си отдъхва, че няма нужда да ми изказва съболезнования. В този момент, аз явно вече тотално съм се свестила от новината за моята смърт, пардон бракуването за безнадежден случай с неустановен пол и влизам във форма – започвам да й се карам как може да се връзва на такива глупости, при положение, че ме познава много добре, а и тя самата е имала няколко случая, когато дни наред не изтрезняваше от щастие, че и този път е отървала кожата (особено когото беше изритала един идиот, който се беше опитал да я бие).

Момичето вече леко започва да се притеснява, че ме е ядосала. Аз й обяснявам, че не съм й ядосана, просто недоумявам. Вярно е, че за доста познати, които имаха поне малко акъл, такива скръбни новини са били за жалост истина и може би точно затова тя се е вързала. Но понеже и тя е на същия принцип като мен за всичко, че нещо като нищо на солена цена не ми е решение, наистина не мога да проумея как тя точно ще се върже.

Успокоих я, че аз като младо шаранче не успях да изгоря по този начин, та сега ли, когато вече би трябвало да ми е увряла главата, така че ако в бъдеще чуе, че съм се бракувала за някакъв такъв екземпляр, преди да повярва, първо да провери в психиатрията дали не се водя като пациент – това май е единствената възможност такава новина да е вярна.

Но като се замисля, все пак е стъпка напред – досега само бях чувала, че съм излизала с някого, при това последна разбирах, че сме ходили. От това, което се сещам, случаят, когато разбрах, че съм била любовница на един мой бивш шеф (и естествено аз пак последна разбирам и то пак защото една друга приятелка с половин уста ме попита дали още сме заедно!), водеше класацията за най-нелепи „новини“, излъчвани от мои „приятели“, но мисля, че новината за моята смърт, пардон брак за изпаднал лузър, го измества. Направо вече не знам тази „новина“ пък от какво може да бъде изместена! Но тази „новина“ определено ми вдигна настроението за няколко седмици напред. И най-хубавото е, че не е истина! :))

 

който ще направя е -Момиче, защо се занимаваш само с лузери, бе.Човек с какъвто се събере, такъв става и той.Жалко за самоиронията ти,тъжно е, а не е смешно.

Минах стадия, когато ми беше жал за поредния удавен лузър. Лузъри не трая - нито за гаджета, нито за приятели или приятелки. Аз точно затова се изумих, че тази моя приятелка, която ме познава доста добре, се е вързала на нещо толкова безумно.

Щото лузъри всякакви, ама спрямо нещо или някого...
А относно силно преувеличените слухове за теб практиката казва,че е по-добре да ги има, отколкото изобщо да ги няма.Все пак хората те мислят, което си е нещо,даже ти вдига настроението понякога...:)

Малко глупава история.
Някакси не е нищо особено, но ми идва идеята, че не твоят приятел е лузър, а май ти самата си такава.
All the best

Ако не ви харесва статията, просто не пишете. Защо трябва веднага да обявите автора за лузър? Гадно е!
Статията си отразява едно вълнение на автора - просто е искала да сподели, това не я прави лузър! На вас може да не ви е интересно, но за нея е било весело. Няма лошо човек да си сподели веселото настроение, дори и останалите това да не ги развесели.

АКО НЕ НИ ХАРЕСВА СТАТИЯТА, то сме си в правото да я коментираме, защото е публикувана в публично интернет пространство. А моето мнение като мъж е:
Аман от врякащи жени, които се имат за голямата работа, но не могат да си намерят свестен партньор в живота. В крайна сметка, това да си намериш хубава работа, да си завършиш едно добро образование и да си създадеш хубаво семейство стъпва върху потенциала на всеки един индивид. Ако на девойката й липсват умения в някаква област, нека не се оплаква от лузърите покрай нея, ами да поиска съвет от четящата аудитория за това, как да си намери перспективен партньор. Аз като мъж ще й дам безплатен и полезен съвет:

Преценявай мъжете по това, дали са умерени в действията си. Ако пие - да пие само когато излиза и то малко. Ако пуши да се ограничава до няколко цигари на ден, а не по две кутии. Да не псува като каруцар. Да кара по правилника за движение, да не минава на червено и да спира на пешеходни пътеки. Да говори правилно български език, без да измества ударения на думите, да не казва менЕ, тебЕ и т.н.
Да си е направил труда да владее добре поне един западен език.

Ако намери такъв, може и да е със заплата от 800лв, но е гаранция, че не е ЛУЗЪР като индивид.

Ако под думичката лузър се има предвид - ниско платен - все още има мутри, далавераджии, и синчета на разни олигарси, търсещи си компания за отпуската.

Успех!!!

ПС. Щастливо женен, ваш читател.

Самота.

Аз все пак не видях обяснено понятието лузър от гледната точна на кака авторка. :(

Снощи постингът го писах, докато чаках отговор от клиента, но сега съм пара, защото проектът е спешен и важен, което означава, че блогове-блогове, чат-мат и т.н. се декласират от графика ми.
Ще се опитам да отговоря на всичките коментари наведнъж.
Към july26 – наистина е относително какво е лузър и какво не. Най-кратко: човек, който получава достатъчно шансове от живота, но просто ги проиграва – къде от глупост, алчност, къде защото някой му казва какво да прави и той/тя го прави, вместо да мисли със собствената си глава.
Ще дам малко примери за лузъри и от двата пола. Понеже примерите касаят трети лица, ще спестя подробности, но то и основното стига:
1. Една щастливо омъжена патка. Една комшийка, която има професия, с която поне може да се издържа, се омъжва за един расов мъжкар, горд син на работническата класа. Щастливо омъжената патка върши цялата домакинска работа, ходи на работа и изкарва пари, издържа расовия мъжкар, който я дарява с цялата си юмручна любов. По едно време даже кръшкаше. Щастливо омъжената патка е доволна, че има мъж до себе си. :) Между другото, предишното й гадже, което тя заряза заради този екземпляр, беше мутра (с 2 висши образования), но той никога не й беше посягал (или поне тя така казва) за няколкото години, когато бяха заедно и определено беше много по-фин човек от този дебил.
2. Един познат, слава богу само далечен познат, дори не и приятел. „Гениален“ математик, който не става дори и за програмист. Заради това решава да пробва математическия си гений в хазарта. Но то понеже бизнесът изисква инвестиции, малки загуби от по няколко хиляди са в реда на нещата. Наистина се радвам, че това не ми е в къщата, че да му плащам сметките.
3. Друг познат, който доскоро ми беше много добро приятелче, но сега вече е извън Б групата. Разделя се с приятелката си, защото тя за пореден път отказва да се ожени за него. Съсипан, страдащ, алкохолизиран. Мадамата беше наистина нещо невероятно и е напълно права, че този ревлю, независимо че има пари и е хубав, не я заслужава. Ревлюто се хваща с първата кака, която надушва, че той е лесна плячка и бързо го опримчва. На него идеята му беше малко да се поразсее от раздялата с предишната си приятелка, а то от играчка стана плачка. Натресе му дете преди той да се усети, всякакви намеци, че трябва да си намери работа, защото той дори и да работи по 15 часа на ден и да изкарва пъти повече от 50% от българите, пак не може да й надвие на масрафа.
Завалията бачка в една мизерна фирма за сравнително добри за нашия стандарт пари (може би около 2,000-2,500 чисти на месец) и дори не може да напусне, за да си потърси друга работа, защото и един месец не може да остане без работа, а понякога се налага да изчакаш малко, за да намериш нещо прилично. Ако изкара още някоя и друга година в тази фирма, той така ще се е деквалифицирал, че ще трябва да е доволен на всякаква работа за каквито и да е пари. Сещам се за лафа, че жена и работа насила се не взимат, ама това сигурно важи за мъж, а не за лузър. :)))

Това не са най-екстремните случаи от мои познати, но просто другите не са за в публичното пространство. :) За бивши половинки, четвъртинки, осминки и други дроби е още по-малко уместно да пиша. За затънали в дългове поради невероятна лакомия пък просто мога трактат да напиша.


Към 4 и 5: Определено това не е най-смешното, което ми се е случвало. След 3 дена сигурно ще съм я забравила, но сега беше прясна-прясна. Все пак е абсурдно как клюкарската информационна система генерира „новини“.
Аз съм постигнала достатъчно в много отношения и не се смятам за лузър. Не твърдя, че съм ангелче небесно и че не правя грешки, но поне не са чак толкова ламерски и с такива дълготрайни последствия. А като гледам какви безумия правят хората около мен, направо започвам да се чуствам извънземна. :)

Към 6: Благодаря за съветите, намирам ги за уместни. Между другото, твоето определение на нелузър точно описва хората, с които сме много добри приятели (а някои от тях са бивши гаджета, но спряхме навреме преди да сме се изпотрепали за битовизми), защото аз и приятели и приятелки лузъри не търпя.
Съветите са адекватни по принцип, но все пак искам да поясня, че в конкретния случай са ирелевнатни. Първо, аз не съм врякаща женка, или както сред моите познати такива екземплярки са известни като „патка на лов за съпруг“ и при мен и много от моите приятелки проблемът не е да се намери някакъв партньор – такива има достатъчно, че даже и в повече. В известен смисъл проблемът не е в количеството, а в качеството (на материала :)))))). Това на майтап. А в някои случаи и как да се отървеш от някой, който колкото повече го опознаваш, толкова повече ти идва в повече. :)
Иначе поне на мен лично досега (а да се надяваме и в бъдеще) не ми се е налагало да търся съдействие от полиция или други институции, за да се отърва от някой лузър, за разлика от една приятелка, която имаше такъв проблем с един посерко, на когото му беше много добре у тях – нахранен, изпран и изгладен, плюс някои други екстри от време на време и почти половин година след като тя му обясни, че са дотук, той я преследваше и тормозеше в опити отчаяно да се върне при нея. Мисля, че брат й е имал „разговори“ с него и вероятно това го е „убедило“ да си търси друга хранилка. :))

7. Не точно – приятели достатъчно, време за тях недостатъчно. Хич не ми харесва, ама при 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата, както и да сгъстявам графика, време не остава. А и повечето ми приятели са в същото положение, та дори и аз да успея замалко да се освободя от работа и битовизми, много синхронизация трябва, за да успеем да се видим някъде наживо.

-------------------------------------------------------------------------------------------------

Може би единственото полезно нещо от този постинг беше, че познатите ми, на които им пратих линк, също се развеселиха. Даже се сетиха и за разни други подобни случки в графата „не компютри, а компоти, не изнесли, а върнали“, които на тях са се случвали. Но най-умният отговор беше на един приятел, който се сети, че след като тази моя приятелка е чула такова нещо, вероятно не е единствената и ми препоръча да поразпитам повечето си познати, особено тези, с които не съм се чувала скоро, защото може и те да са чули тази „новина“, но да са обидени не само, че не са поканени, ами че дори не съм им казала и затова да не се обаждат, така че аз да ги потърся за всеки случаи. Е това не ми беше хрумвало, че е възможно, но наистина имам познати, които биха били обидени, ако това беше истина и не съм ги поканила. :)

Иначе сега се сетих за една подобна случка – в някакъв вестник писали имената на загинали при някаква катастрофа и единият от загиналите беше със същото малко и фамилно име (не чак толкова редки, но все пак не Иван Иванов, примерно) като баща ми и тогава телефонът просто прегря от обаждания – роднини, познати, приятели. Не знам как на баща ми не му се откачи ченето от толкова говорене. :)

P.S. Толкова дълъг текст на български не съм писала от дипломната си работа насам. :)))

Аз съм номер 6

Реших от любопитство да погледна, дали има още коментари. С удоволствие видях, че дори си направила труда да отговориш на коментарите, в частност и на мен. Пишеш малко като последовател на Маяковски, в стил "Голямата Буря" около мен (теб). Аз като цяло не уважавам хората, които само се оплакват. Най-малкото, защото реалността е субективна. Не вярвам в кармата, но съм убеден в човешкото малоумие. Коя "патка" се оставя да бъде бита от расов жребец и коя храни куче да я лае, е по-скоро тема за безкрайността на човешката глупост. Ще си позволя да те захапя и за коментарите в кавички за математика, недостоен да е програмист и загубата на пари. Мина времето, когато математиците и програмистите бяха или дебели или пропили се типове с небръснати бради и миризливи тениски и носещи очила с дебели рамки, неспособни да кажат едно добър ден на жена без да се изчервят и заслужаващи определението асоциални. Такива ми преподаваха на мен едно време в ФМИ. Нещата в генофона сред математици и програмисти доста се промени в последните години. Сега <b>сме</b> доста по очовечени, хора алпинисти, парашутисти, търсачи на силни усещания и международен туризъм. Коментара ти ме засегна леко лично, макар че май си имала друго предвид.
Все едно - не пиша, за да се заяждам, но откакто се върнах в България, само на мрънкащи хора се натъквам, на които все нещо или някой им е виновен. Ти си вероятно от младото поколение между 25-40, към което и аз се числя, но си имаш интелектуалното наследство на социализма в главата - без да се обиждаш.
Радвам се, че си прочела съветите ми. И сега един последен - аз откакто спрях да се оплаквам от всичко и всеки - живота ми потръгна доста добре. И последен коментар - 2000-2500лв не са висока заплата в БГ. Едвам стигат вече :-(((((((

До номер 6/10

Нямам спомени да съм чела Маяковски, колкото и невежо да звучи. Фен съм на „Монти Пайтън“, Уудхауз и Джоузеф Хелър, но и за тях нямам време. Ти щом си колега знаеш в нашата област колко има за четене, пък и ако си geek по душа, четеш защото е интересно, а не защото трябва. :) Не знам дали е мрачно, ама се опасявам, че е реалистично. :( Тези изцепки явно са някакъв generation bug, макар че сигурно се проявява и при другите поколения, но поне моите наблюдения наистина са за хора 25-40г., при това що-годе интелигентни.

“Коя "патка" се оставя да бъде бита от расов жребец и коя храни куче да я лае, е по-скоро тема за безкрайността на човешката глупост. ” 100% си прав! А освен това патката е и доволна. Но дори и да не е доволна, вече трудно може да се измъкне, защото е над 35г., в професионален план е много назад и трудно ще може да намери нещо добре платено, има 2 две деца, с които вече не може да излезе на глава и сама съвсем няма да се оправи. А тя е от хората, които освен че не могат сами да се оправят в живота, дори и да не беше в такава утежнена ситуация, има и психологическата бариера да остане без гадже. От моя гледна точка, в случаи че все пак се разведе преди да са я пребили като куче, ще й бъде по-трудно да си намери друго гадже, особено нещо свястно, в сравнение с хипотетичната ситуация, че не е разведена и няма деца. Остава й да разчита на роднините си – може би на мама, която всъщност я забърка в този филм, защото мутрата хич не играеше по свирката на мамчето, а расовият жребец отначало беше света вода ненапита, та подлъга мамчето, а пък тя натисна щерката. Алгоритъмът е много сложен за обясняване и има елементи на сапунка с психодрама! :)

Относно забележката за програмиста, в никакъв случай не искам да те засегна, или пък някой от многото други свестни колеги. Иначе имам представа за „Новата вълна“ и при нас (за жалост мен лично много малко ме е заляла, ама това няма да е за още дълго) и повечето ми приятелки и приятели, които са в ИТ, включително програмистите, са в добра физическа кондиция. По-скоро забележката беше, че поради навлизането на разни и всякакви идиоти в бранша, най-често подмамени от митовете за космически заплати, всякакви безмозъчни твари са “програмисти“.

Освен това понеже аз самата не съм точно програмист – много пъти се опитваха да ме направят, ама аз устоях (;->), а нещата, с които се занимавам са по-скоро свързани с мрежи, системно/уеб администриране, QA, usability, дори чист ИТ consulting и често гледам шедьоври на програмисти затова така иронично се изразих, че не става дори и за програмист. Имам известна представа от 2-3 езика и понякога, когато се налага, ама много се налага, дописвам разни дреболии или правя разни промени по чужд код (не искам да казвам тогава колко поводи за сарказъм имам!), но не ми е там силата. Ако се схвана сериозно с някой език, с малко усилия ще съм по-добра от поне 50% от програмистите с 5-10 годишен стаж – толкова е ниско нивото не само в БГ, както вероятно и сам знаеш.

Ако си отскоро в БГ, сигурно още изживяваш „културен шок“. Аз също съм работила навън, макар и за кратко, но хич не ми хареса и когато се върнах в БГ, бях направо в еуфория, че пак съм в бяла държава, тоест БГ. Ако си бил дълго извън БГ, сигурно много неща са ти странни тук – мрънкащите сънародници не са най-лошото. :) Една от любимите ми реплики, когато вляза в някоя кръчма, където няма места, е: „Този беден народец, който едвам свързва двата края, пак е препълнил луксозните кръчми.“ Да поясня, репликата е крайно саркастична по замисъл, защото когато можеш да оставиш 50-100лв за няколкото часа в кръчма, е смешно да хленчиш, как нямаш пари за хляб.

Това, че 2,000-2,500лв не са висока заплата, не споря. (С известно оптимизиране сумата може да покрие доста разходи – това поне моята практика показва.) Аз затова казвам, че „за нашия стандарт“ - все пак отчитам факта, че много хора, поне по официални данни, разполагат с много по-малка сума на месец. Още повече че в неговия случай тази заплата отива основно за изхранването на паразит, нещо като зъбен данък – хем ти е гадно, хем си плащаш. :( И въпросът не е само в парите – ако си плащаше само в пари, пак добре.

Пак аз от преди.
Добре сте го написали, "колежке" :-))))))

Културния шок ми премина доста бързо - за около една година. Желанието ми да се върна там, където бях остава. Но нека видим Брат Бройко, какви ще ги свърши. Дал съм му една година време да сложи нещата в ред. Иначе догодина по това време, ще опаковам пак куфарите на жената и мен и димката от тук. На тази територия, наречена България проклятието са хората, които я обитават. Бая плевел има.